Изтръгнати дървета, смачкани до неузнаваемост коли, пометени огради, магазинчета, къщи, стени, наводнени дворове, приземни етажи, градини и кал. Много кал! Гъста, лепкава, тежка кал, която те поглъща до коленете. На това се натъкнахме, когато пристигнахме рано сутринта в събота в квартал „Аспарухово". Трагедията е много по-голяма, отколкото думите я описват. Жертвите на пороя също са много повече от обявените, убедени са местните.
„През нощта на потопа пристигнахме на място с мои колеги, прати ни шефът, започнахме да рием, да търсим хора, пострадали, жертви, да вадим баби и дядовци от наводнените им къщи, аз лично измъкнах няколко трупа от водата, колегата до мен също. Когато чух колко е броят на обявените жертви - не можах да повярвам. Те са поне двойно!", разказа пред репортер на „Всеки ден" младо момче, охранител в частна фирма. Младежът е категоричен, че смъртта са си намерили много самотни възрастни хора, чиито роднини или живеят в чужбина, или въобще нямат такива и просто няма кой да ги обяви за изчезнали. Според друга версия на варненци истинският брой на
жертвите се крие, за да не се всява паника
Така или иначе има още десетки сринати до основи къщи, до които големи машини не са стигнали. Те не са разчистени и не се знае какво ще се намери отдолу.
По улиците на „Аспарухово" се въргалят подгизнали снимки на сватби, на кръщенета, на първите крачки на нечие дете, намерихме и заринати от кал играчки, кутии с бижута, повечето със сантиментална стойност, разкъсани банкноти от заплати и пенсии, гуми на автомобили, тук-там някой изтръгнат волан или част от автомобил, който може би е бил най-скъпоценната инвестиция за някого.
Когато стъпиш в „Аспарухово", виждаш един район,
напомнящ Косово след бомбардировка
Липсата на ток е станало нещо нормално за хората тук. Да си пуснеш телевизор? Да влезеш в интернет? Да имаш работещ хладилник? Въобще да имаш хладилник? Обичайните неща, които само до преди няколко дни са били нещо нормално за тези хора, сега вече са напълно далечни и мечта, която може би жителите на района няма да постигнат поне в близките няколко месеца. Следите от кал и вода са във всяка къща, в която влезеш - виждаш пипалата й, стигнали до средата на стаята и оставили грозни черни следи. Мирише на гнило, на мръсно, на мъка.
„Когато нахлу водата, стигна ми до шията
стоях безпомощна и чаках смъртта, само се подадох през прозореца, един човек ме видя и ме измъкна през него", разказа баба Стояна от улица „Горна Студена", една от най-пострадалите. От покъщнината й няма и следа. Или е на няколко преки по-надолу в разнебитено състояние. Дядото се шегува, че преди бедствието са нямали автомобил, но сега си имат - червен опел. Бил на съседите. Стихията го повлякла по цялата улица надолу, спрял до къщата на семейството, напълно потрошен, със стърчащи отвътре дървета и пълен с кал. Интересно - вътре се люшкаше невредим само ароматизаторът.
Дворът на семейството, на което помагахме, почти не се вижда, заринат от боклуци и тонове кална маса. Вътре всичко е потрошено - дивани, легла, гардероби. И въпреки че от тях нищо вече не става, бабата умоляваше всеки доброволец да не ги изхвърля, а само да ги извади от къщата. „Може да спася нещо, каквото - такова, друго нямам", споделя тя, катерейки се, нарамила тежки килими и одеяла към покрива, където складираше всеки намерен предмет.
Така беше и по всички останали къщи. В един от пострадалите домове на улица „Моряшка"
на доброволците се е наложило да бъркат с голи ръце
в огромна купчина кал в хола на възрастно семейство, за да търсят парите от пенсиите им. Успели да спасят само половината. „Нищо нямам, всичко ми отиде, всичко, добре че бях на работа, та оживях ", разказа обитателката на една от къщите в квартала.
След цялата тази трагедия много от жителите на „Аспарухово" продължаваха да се кахърят за материалното, забравяйки късмета, че са живи. „Върнете ми транзистора, не го изхвърляйте, може да работи!", „Някой да ми е виждал очилата „Рей Бан?", пита друг, „А, бе, телевизорът мога ли да го изсуша според вас", чуди се угрижено майка на две деца, а пък баба търси бижутата си.
През това време, докато се опитваме хем да почистим остатъците от дома на някого, хем да намерим ценните му предмети, през две къщи се чува нечовешки вой на някаква жена. Тя плаче и от думите й нищо не се разбира, само мъката.
Отново са намерили труп
казва някой. „И вчера беше така, един оцелял няма да има от обявените за изчезнали", твърди без надежда в гласа 27-годишният Николай, който помага на баща си да разчистят мястото, където преди е бил домът им.
„Ако още се колебаете дали има работа за вас в „Аспарухово", не се чудете! Има работа за целия китайски народ за поне още няколко месеца, хиляда доброволци има през уикенда, а през седмицата ще намалеят драстично, така че всяка помощ е нужна", призовават от местната община.
„През нощта на потопа пристигнахме на място с мои колеги, прати ни шефът, започнахме да рием, да търсим хора, пострадали, жертви, да вадим баби и дядовци от наводнените им къщи, аз лично измъкнах няколко трупа от водата, колегата до мен също. Когато чух колко е броят на обявените жертви - не можах да повярвам. Те са поне двойно!", разказа пред репортер на „Всеки ден" младо момче, охранител в частна фирма. Младежът е категоричен, че смъртта са си намерили много самотни възрастни хора, чиито роднини или живеят в чужбина, или въобще нямат такива и просто няма кой да ги обяви за изчезнали. Според друга версия на варненци истинският брой на
жертвите се крие, за да не се всява паника
Така или иначе има още десетки сринати до основи къщи, до които големи машини не са стигнали. Те не са разчистени и не се знае какво ще се намери отдолу.
По улиците на „Аспарухово" се въргалят подгизнали снимки на сватби, на кръщенета, на първите крачки на нечие дете, намерихме и заринати от кал играчки, кутии с бижута, повечето със сантиментална стойност, разкъсани банкноти от заплати и пенсии, гуми на автомобили, тук-там някой изтръгнат волан или част от автомобил, който може би е бил най-скъпоценната инвестиция за някого.
Когато стъпиш в „Аспарухово", виждаш един район,
напомнящ Косово след бомбардировка
Липсата на ток е станало нещо нормално за хората тук. Да си пуснеш телевизор? Да влезеш в интернет? Да имаш работещ хладилник? Въобще да имаш хладилник? Обичайните неща, които само до преди няколко дни са били нещо нормално за тези хора, сега вече са напълно далечни и мечта, която може би жителите на района няма да постигнат поне в близките няколко месеца. Следите от кал и вода са във всяка къща, в която влезеш - виждаш пипалата й, стигнали до средата на стаята и оставили грозни черни следи. Мирише на гнило, на мръсно, на мъка.
„Когато нахлу водата, стигна ми до шията
стоях безпомощна и чаках смъртта, само се подадох през прозореца, един човек ме видя и ме измъкна през него", разказа баба Стояна от улица „Горна Студена", една от най-пострадалите. От покъщнината й няма и следа. Или е на няколко преки по-надолу в разнебитено състояние. Дядото се шегува, че преди бедствието са нямали автомобил, но сега си имат - червен опел. Бил на съседите. Стихията го повлякла по цялата улица надолу, спрял до къщата на семейството, напълно потрошен, със стърчащи отвътре дървета и пълен с кал. Интересно - вътре се люшкаше невредим само ароматизаторът.
Дворът на семейството, на което помагахме, почти не се вижда, заринат от боклуци и тонове кална маса. Вътре всичко е потрошено - дивани, легла, гардероби. И въпреки че от тях нищо вече не става, бабата умоляваше всеки доброволец да не ги изхвърля, а само да ги извади от къщата. „Може да спася нещо, каквото - такова, друго нямам", споделя тя, катерейки се, нарамила тежки килими и одеяла към покрива, където складираше всеки намерен предмет.
Така беше и по всички останали къщи. В един от пострадалите домове на улица „Моряшка"
на доброволците се е наложило да бъркат с голи ръце
в огромна купчина кал в хола на възрастно семейство, за да търсят парите от пенсиите им. Успели да спасят само половината. „Нищо нямам, всичко ми отиде, всичко, добре че бях на работа, та оживях ", разказа обитателката на една от къщите в квартала.
След цялата тази трагедия много от жителите на „Аспарухово" продължаваха да се кахърят за материалното, забравяйки късмета, че са живи. „Върнете ми транзистора, не го изхвърляйте, може да работи!", „Някой да ми е виждал очилата „Рей Бан?", пита друг, „А, бе, телевизорът мога ли да го изсуша според вас", чуди се угрижено майка на две деца, а пък баба търси бижутата си.
През това време, докато се опитваме хем да почистим остатъците от дома на някого, хем да намерим ценните му предмети, през две къщи се чува нечовешки вой на някаква жена. Тя плаче и от думите й нищо не се разбира, само мъката.
Отново са намерили труп
казва някой. „И вчера беше така, един оцелял няма да има от обявените за изчезнали", твърди без надежда в гласа 27-годишният Николай, който помага на баща си да разчистят мястото, където преди е бил домът им.
„Ако още се колебаете дали има работа за вас в „Аспарухово", не се чудете! Има работа за целия китайски народ за поне още няколко месеца, хиляда доброволци има през уикенда, а през седмицата ще намалеят драстично, така че всяка помощ е нужна", призовават от местната община.
източник:vsekiden.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар